Човек е използувал интересни сайтове още в най-дълбока древност. Археологични изследвания на човешки обиталища и селища от каменната и бронзовата епохл езидетелствуват, че пресните или изсушените плодове на диворастящата киселица, круша, череша, трънка, обикновен дрян, шипка, малина, офика, бъз и др. са служели за храна, а вероятно и за лечебно средство. Отначало човек ги е използувал, както ги е намирал в естествената им среда, а по-късно е започнал да ги отглежда сам и да ги облагородява за задоволяване на потребностите си. По пътя на несъзнателния, или стихийния подбор от дивите плодни дървета и храсти са били създадени много културни видове и сортове с ценни хранително-вкусови качества. Смокинята, маслината, крушата, черешата, дюлята, бадемът, орехът, леската, кестенът и др. са едни от най-древните плодни култури.
Внедрените като култури горскоплодни растения се увеличават непрекъснато. Сравнително неотдавна И. В. Мичурин въведе в култури горскоплодната офика, муки-на и др. в СССР, като създаде от тях няколко хибридни сорта с по-едри и вкусни плодове. По същото време една случайно открита в Моравия сладка форма на офиката беше въведена в култура в някои страни на Централна Европа.
